Изкачване на връх Вихрен (2914м.)
Днес ще ви разкажем за един от най-красивите върхове в България! Но нека не забравяме,че всички те са красиви. Връх Вихрен 2914м.н.в.,07.08.2016г.! И така нека започне разказът за нашето приключение сега!
Пътувахме рано сутринта към град Банско в две коли.Спряхме на Шел да заредим и продължихме!
Стигнахме град Банско.Там спряхме, за да си напазаруваме сладки неща за предстоящото изкачване.След това потеглихме към хижа Вихрен,1950 м.н.в.!
Но дотам така и не стигнахме с колите, защото беше пълно с чуждестранни туристи и имаше много коли.Намерихме си по някакво чудо места за паркиране и продължихме пеша до хижата, където ни чакаха другите приятели от групата ни с тяхното хъски!
Намерихме се някакси из навалицата и потеглихме с бодра крачка към връх Вихрен.Пътеката още от началото ни взе здравето на обувките, така че не тръгвайте по токчета или кецове, а си обуйте нещо по- солидно и се подгответе за много камъни и тръни, налейте си и достатъчно вода, защото по пътя към върха почти не се срещат чешмички!
Движехме се с темпото на голямата група от хора, която се виеше нагоре към върха като гигантска змия.Катерехме се, спирахме и отново продължавахме. Кучето ни радваше и отвреме навреме ни задминаваше по пътеката все едно бяхме спрели.Излязахме на една полянка, където се откриваха, спиращи дъха, гледки, накъдето и да се обърне човек.
Не щеш ли се случи, това от което най-много ни беше страх-кучето на нашата приятелка от групата се изгуби.
Намерихме се някакси из навалицата и потеглихме с бодра крачка към връх Вихрен.Пътеката още от началото ни взе здравето на обувките, така че не тръгвайте по токчета или кецове, а си обуйте нещо по- солидно и се подгответе за много камъни и тръни, налейте си и достатъчно вода, защото по пътя към върха почти не се срещат чешмички!
Движехме се с темпото на голямата група от хора, която се виеше нагоре към върха като гигантска змия.Катерехме се, спирахме и отново продължавахме. Кучето ни радваше и отвреме навреме ни задминаваше по пътеката все едно бяхме спрели.Излязахме на една полянка, където се откриваха, спиращи дъха, гледки, накъдето и да се обърне човек.
Не щеш ли се случи, това от което най-много ни беше страх-кучето на нашата приятелка от групата се изгуби.
Разпитвахме насам натам, но никой не бе го виждал.Решихме да продължим, но не ни даваше мира и докато се изкачвахме разпитвахме всики един човек дали не го е виждал, но без успех.
Най-накрая изкачихме върха и се озовахме пред паметничето му, откъдето се откриваха страхотни гледки и да не забравяме и Кончето, на което така и не можахме да се качим.
Най-накрая изкачихме върха и се озовахме пред паметничето му, откъдето се откриваха страхотни гледки и да не забравяме и Кончето, на което така и не можахме да се качим.
Слизайки от върха си говорихме, че ще направим абсолютно всичко, за да намерим хъскито и когато намерихме хубав сигнал на телефоните веднага споделихме в нашата страница, че е изгубено.
На другия ден благодарение на вас,нашите последователи, читатели и фенове, беше намерено живо и здраво и върнато на собственичката му!
Благодарим ви.
Също така посетихме и Байкушевата мура, която е по същия път за хижа Вихрен
.То е средновековно дърво и е най-старото дърво в България!
Също така посетихме и Байкушевата мура, която е по същия път за хижа Вихрен
.То е средновековно дърво и е най-старото дърво в България!
Очаквайте следващото ни приключение!
#naivisokite #TeamNvvnb
Автори: Лъчезар Мирчев Владимир Василев
Посетете ни:
Instagram:https://www.instagram.com/naivisokite/
Twitter:https://twitter.com/nvvb2
Коментари
Публикуване на коментар